Различават се остър миокарден инфаркт и хроничен, прекаран миокарден инфаркт, както и Q-/трансмурален/ и non-Q /нетрансмурален/ инфаркт.
Водещ симптом при миокардния инфаркт е стенокардната болка, която е силна, дори много силна, придължителна - над половин час, понякога с часове. Болката е с характер на стягане или разкъсване, изгаряне, притискане около гръдния кош, задушаваща, с недостиг на въздух. Разпространява се към лява ръка, дясна ръка, шия и долна челюст, подлъжична област и дясно подбедрие. Тя не преминава от покой и от нитроглицерин.
При атипични случаи болката е слаба или може да липсва, което се среща в около 1/4 от случаите.
Вегетативните прояви предизвикват гадене, повръщане, разтрисане, по-силно изразени при обширни инфаркти, а ваготонията - гадене, повръщане, забавяне на сърдечната честота, понижено кръвно налягане - при долни инфаркти.

ЕКГ има основно значение при диагнозата на острия миокарден инфаркт.
Ехокардиографското изследване е показателно, особено при болни с миокарден инфаркт.
Усложнения на миокардния инфаркт. Те биват:

• ранни - през първите часове и денонощия - включват синусова тахикардия, синусова брадикардия, ритъмни и проводни нарушения, понижено кръвно налягане, рецидивираща болка, перикардит, венозна тромбоза, периферни артериални емболии и др.
• късни - след 3-ото и 4-ото денонощие - включват аритмии, сърдечна недостатъчност, аневризма на лявата камера, Дреслер синдром и др.