Обикновено заболяването се развива бавно. Все пак най-често се появяват смущенията при уринирането при 60-90% от болните. Те са с тенденция към засилване и не се повлияват изобщо от лечението при ДПХ. Болката е рядка, но обикновено е признак на напредналия рак на простатата. Разпространява се към правото черво, опашнат акост, към перинеума. По-късно се появява и болка от разсейките. Кръв в урината и спермата може да има, но те са по-късни симптоми. Костните и неврологични симптоми също се появяват по-късно. Постепенно с общата интоксикация и настъпилите усложнения, болните чувстват обща отпадналост, безапетитие и отвръщение от месна храна.

Изследванията при рака на простатата са строго специфични и за тяхното назначение е небходим подробен урологичен преглед от лекар специалист. Опитът на лекаря е от особена важност, защото само лекар специалист може навреме да се ориентира и да назначи специфичните за това заболяване изследвания. В страните с добре организирана здравна система, профилактичните прегледи се провеждат след 40 годишна възраст два пъти годишно. Това е най-сигурният начин за ранно диагностициране на заболяването, дава дълга преживяемост на болните, а в съвсем ранните случаи и пълно излекуване.

Лечението е оперативно и медикаментозно. Мъжете над 40 години и особено над 50 годишна възраст трябва задължително да минават на профилактичен преглед. Това е пътят на ранната диагноза. Редовни прегледи, разнно диагностициране - ранно и успешно лечение.