1. Относително по-тесните дихателни пътища определят съответната повишена резистентност към въздушния поток, при което всяко, дори незначително, стеснение е причина за бързо нарастваща обструкция.
2. На второ място, рехавата субмукоза благоприятства натрупването на едемична течност - фактор за настъпването на дихателни затруднения.

Най-честата причина за обструкция на ГДП в детската възраст са вирусните заболявания. Особено често се наблюдават в периода октомври - април. Обикновено се засягат деца на възраст от 3 месеца до 3 години.
Проявите се наблюдават няколко дни след инфектирането на горните дихателни пътища. Белезите са шумно дишане, лаеща кашлица и затруднено дишане, задух. При изразена тревожност, дихателните затруднения могат да предизвикат умора и кислороден глад.
Антибиотиците не се препоръчват като лечение при неусложнение случаи на круп. Основно в домашни условия и болнично заведение се извършват инхалации. Крайни мерки са трахеостомията и интубацията.

• Спазматичен /конвулсивен, пристъпен/ круп - състояние с непозната патогенеза, вероятно алергична. Пристъпите са кратки, започват сутрин със склонност за повтаряне.
  Лечение обикновено не се налага, при по-тежки състояния успешно пристъпите се повлияват от кортикостероиди.
• Епиглотит - представлява спешно състояние с обструкция на ГДП. 2/3 от засегантите са деца на възраст между 3 и 7 години. Състоянието се развива много бързо - в рамките на няколко часа. Детето е с повишена температура, стои с отворена уста, има обилно слюноотделяне, с невъзможност за гълтане, изразено неспокойстиве или отпуснатост и др.
  Лечение - високият процент на смъртност при заболяването може да се намали чрез навременна ендотрахеална интубация или трахеостомия. Заболяването обикновено е краткотрайно, ето защо механичния въздушен път е необходим само в рамките на 1-2 дни. Прилагат се антибиотици, кортикостероиди. От голямо значение за намаляване на заболеваемостта е профилактичното ваксиниране.