Понякога се наблюдават допълнително депресия или деменция. При 65-70% от пациентите с паркинсонов синдром се касае за прогресиращо заболяване на централната нервна система.
Останалите случаи на паркинсонизъм се дължат на прекарани инфекциозни заболявания, интоксикации, лечение с някои медикаменти, повтарящи се травми на главния мозък, съдови заболявания.
Освен това може да се наблюдава като отделен синдром наред с различни невродегенеративни заболявания: мултисистемна атрофия, деменция на Алцхаймер и др.

Пациентът има смущения на спонтанните и волеви движение - затруднения при обличане, писане, масковидно лице, намалена модулация на говора, изчезване на физиологичните синкинезии /напр. размахване на ръцете при ходене/, пулсионни явления и затруднения при старта на ходене и при неговото спиране.
Мускулната скованост води до характерната поза на паркинсоника. Дълготрайно повишения мускулен тонус поражда болки в ставите, синдром рамо-ръка и болки и ограничения на движенията в областта на гръбнака.
Наблюдава се тремор в покой, изразен предимно в мускулните групи на ръцете, по-рядко в краката, челюстта и езика.
Проявите на вегетативна дисфункция при Паркинсоновата болест са най-различни: от намалено слюноотделяне, нарушения в гълтането, повишена мастна секреция с мазно лице, тенденция към понижаване на кръвното налягане, смущения при уриниране, запек, смутена терморегулация и др.