Сърдечната недостатъчност се дължи на систолична и/или диастолична дисфункция. Най-често това са ИБС, хипертония, клапни пороци, белодробно сърце, вродени аномалии, състояния с висок сърдечен дебит, анемия, чернодробна цироза, хипертиреоидизъм и др.

Сърдечната недостатъчност има два главни белега:

1. Диспнея /задух/ - важен, но неспецифичен белег. Наблюдава се и при белодробните заболявания и при затлъстяването. По-специфичен белег е задуха през нощта. 
2. Умора и намален физически толеранс – вследствие неадекватно повишаване на сърдечния дебит при физически усилия. Възможни прояви на сърдечна недостатъчност са световъртеж, леко гавоболие.

Диагнозата се осъществява посредством:

• физикално изследване – установяват се подути югуларни /на шията/ вени, влажни хрипове.

• Рентгеново изследване – могат да се установят белези на сърдечно заболяване, увеличено сърце и застой.

• Ехокардиографско изследване