Хроничнитв вирусни хепатити съставляват 75% от всички хронични хепатити. Понастоящем са известни 6 различни хепатитни вируса: Hepatitis A virus /HAV/, Hepatitis B virus /HBV/, Hepatitis C virus /HCV/, Hepatitis D virus /HDV/, Hepatitis E virus /HEV/ и Hepatitis G virus /HGV/. Хепатитините вируси А и Е предизвикват само остър хепатит. Освен класическите хепатитни вируси има и други причинители на хепатити: цитомегаловирус, вирусът на Herpes simplex, на Ebstein Barr и др.

Хроничен хепатит В - носители са над 300 млн. жители по света. У нас инфекцията с еоткрива в 4-5% от населението. Съотношението мъже/жени е 5:1.
В ранната фаза заболяването протича почти безсимптомно или с неспецифични оплаквания от умора, безапетитие, тежест в дясното подребрие.
По-късно се появяват симптоми като отпадналост, пожълтяване.
Заболяването най-често се открива случайно при рутинен преглед и изследване по друг повод.
Целта при лечението е елиминиране на вируса и предотвратяване развитието на цироза и хепатоцелуларен карцином.
Профилактично се прилага програма за масово ваксиниране на новородените. Всички бремнни жени се тестват за вируса.

Хроничен хепатит D - представлява непълен РНК вирус.
Все още не е създадена специфична ваксина срещу HDV.

Хроничен хепатит С - с вируса са инфектиранинад 500 млн. жители на света. При 40% от тях не се открива начина на заразяване. След остра инфекция средно при 70-80% от болните се развива хронична инфекция и съответно хроничен хепатит. Инфекцията бавно /10-30 години/, но задължителноводи до развитие на цироза и хепатоцелуларен карцином.
Несе наблюдават съществени оплаквания - намалена работоспособност, отпадналост, безапетитие, тежест в дясното подребрие.
Заболяването се подозира при прекаран посттранфузен хепатит, при наркомани, болни на хемодиализа, хемофилици, трансплантирани.
Инфекцията протича най-тежко. Редовната алкохолна консумация влошава заболяването.
Не разполагаме с ваксина срещу вируса.