02/ 980 80 65

МЦ ЛОРА

ул."Позитано" №10

02/ 953 05 80

ЛОРА ЗА ЖЕНАТА

бул."Христо Ботев" №10

Работи с НЗОК

Credo

Да поговорим за периферната артериална болест?

Да поговорим за периферната артериална болест?

Периферната артериална болест е състояние, при което е стеснен лумена на кръвоносните съдове /артериите/ и се нарушава притока на кръв, а с това и на хранителни вещества и кислород към долните крайници. Това се получава поради увреждане на съдовата стена, водещо до натрупване на плаки. Тя може да настъпи остро или хронично.

Острото запушване на дадена артерия най-често се дължи на ритъмно-проводни нарушения на сърцето, които са предпоставка за образуване и отделяне на тромби /съдови съсиреци/, които се разнасят с кръвния ток и водят до запушването на даден съд с лумен, съответстващ на техния размер. Тъй като състоянието е остро и няма развита колатерална мрежа, която подпомага и компенсира кръвоснабдяването на съответните структури се налага да се диагностицира спешно и да се предприеме хирургично лечение до 6 часа от началото на оплакванията: силна болка в крайника, който става студен и по-блед от другия. В противен случай настъпват необратими промени в крайника, налагащо неговата ампутация. При остро запушване на съда може да се опита и фибринолиза - през катетър, поставен най-често в бедрената артерия се вкарва вещество, което разгражда съсирека.

Хроничната периферна артериална болест се наблюдава, когато артериите се запушват постепенно, което позволява образуването на колатерална система, компенсираща кръвоснабдяването на крайника. Това е едно от проявленията на атеросклерозата - процес, при който в резултат на хемодинамичния стрес /резките промени на кръвното налягане, ритъмно-проводните нарушения/ се стига до увреждане на съдовата стена и формиране на плаки, които стесняват лумена на артериите. При напредване на процеса може да се достигне до пълно запушване на съответната артерия.

Какви са симптомите на хроничната артериална болест на крайниците? Болка в мускулите, кръвоснабдявани от засегнатите артерии, които се появяват при ходене и изчезват при кратка почивка. Когато са засегнати хълбочните артерии, болката е в тазовата мускулатура и бедрата. Когато е засегната бедрената артерия - в бедрената мускулатура, при увреждане на задколянната артерия - мускулите на подберицата, а при засягане на стъпалните артерии - съответно ходилото. Заболяването протича в четири стадия. Първият е безсимптомен или оплакванията са неспецифични и промените по артериите могат да се открият при профилактичен преглед с ултразвукова доплерова сонография от специалист ангиолог /съдов хирург. Вторият стадий се разделя на А: при болки в мускулатурата на краката на разстояние над 200 метра и Б: при болки в мускулатурата на краката на разстояние под 200 метра. Третият стадий се изразява с болки в покой, а при четвъртият - се появяват рани /некрози, гангрена/, най-често на ходилото.

Кои са застрашени от развитието на хронична артериална болест на крайниците? Пушачите, хипертониците, диабетиците, страдащите от ритъмно-проводни нарушения на сърцето и от повишен холестерол, при някои нарушения на имунната система, водещи до васкулити, увреждане на съдовата стена поради отлагане на имунни комплекси в нея и други.

Какво се прави, за да се избегне развитието на заболяването? Профилактика - доплерова диагностика от ангиолог/съдов хирург- неинвазивна, безвредна и безболезнена оценка на състоянието на съдовете. При установяване на натрупване на плаки - стеснения на артериите, според степента на увреждането им се правят различни предписания. В началните стадии – медикаментозно лечение за корекция на артериалното налягане, холестерола и кръвната захар, отказ от тютюнопушене, повече движение. В по-напреднали стадии се препоръчва инвазивно изследване на съдовете - ангиография, при което с помощта на катетър, който се поставя най-често в бедрената артерия се въвежда контраст и се изобразяват коремната аорта, хълбочните артерии и артериите на долните крайници, като по време на изследването може да се постави стент в засегнатия участък, който да възстанови диаметъра на артерията близо до нормалния. Има и по-специални катетри-ножове, с които подобно на бормашина се изстъргва плаката, като частиците се събират в резервоар на катетъра и при изваждането му се отстраняват. Ако това не се отдаде, се прибягва до оперативна интервенция: А: тромбектомия- почистване на съдовата стена и поставяне на кръпка на мястото на разреза или директен шев. Б: байпас- чрез който се заобикаля запушения участък с помощта на вена или съдова протеза и се възстановява кръвотока към съответната област от крайника.

Не забравяйте запазването на крайниците зависи и от вашите усилия. Не може да разчитате само на хирурзите, че ще са в състояние да ви оперират и да възстановят кръвоснабдяването на крайника. Това е възможно до определен момент и зависи от това дали има подходящи за целта съдове. В даден момент се стига до ампутация. Така че спазвайте препоръките на лекуващите ви лекари и правете редовни профилактични прегледи.

Автор: д-р Анелия Пеева - ангиолог /съдов специалист/ в МЦ ЛОРА-Позитано

Прочетете още:

При атеросклероза - на съдов специалист /ангиолог/