02/ 980 80 65

МЦ ЛОРА

ул."Позитано" №10

02/ 953 05 80

ЛОРА ЗА ЖЕНАТА

бул."Христо Ботев" №10

Работи с НЗОК

Credo

Доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза (ДПХ)

Доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза (ДПХ)

Простатната жлеза е допълнителна полова жлеза с външна секреция, чиято основна задача е да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите в спермата.

Простатната жлеза се намира в малкия таз, под пикочния мехур. Големината й зависи от възрастта. При възрастни мъже тя има дължина от 2 до 2,5 см и дебелина от 1,7 до 2,3 см. Теглото й е 20-30 гр. Простатната жлеза се състои от 30 до 50 жлези. Освен жлезиста тъкан, тя съдържа съединителна тъкан и гладки мускулни влакна.

В съвременната медицинска литература се използва названието Доброкачествена простатна хиперплазия /ДПХ/ за увеличаването на простатата, когато няма развитие на злокачествен процес. 

Изследване на простатната жлеза.

Основното изследване е ректалното туширане - опипване с пръст на самата жлеза през ануса, с което се цели да се определи големината, формата, консистенцията /твърдостта/, болезненост, прирастналост към околните тъкани, наличие на възли, неравност, изглаждане или не на срединната бразда - сулкус. В съвременната практика се използват: ехография през кожата на корема и през ануса, рентгенови изследвания, скенер, магнитен ядрен резонанс и др. Масажът на простатната жлеза дава възможност да се отдели простатен секрет, който се взема за микроскопичното и микробиологичното му изследване.

Доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза /Аденом на простатната жлеза/

Статистиката в наши дни показва, че 35% от мъжете между 50-54 години и 83% от 61-70 години имат уголемена простатна жлеза. На практика само в 20% от случаите заболяването се проявява клинично, от които само в 10% се налага оперативно лечение.

Аденомът на простатната жлеза е доброкачествено образувание. Разполага се под и около шийката на пикочния мехур и задната част на пикочния канал. В зависимост от това в каква посока е разрастнал, той може да се намира навътре към пикочния мехур, да деформира шийката на пикочния мехур и задната част на уретрата /пикочния канал/. Когато се разраства под пикочния мехур, той може да бъде симетричен или асиметричен. Пикочният канал се удължава, стеснява и изкривява. Степента на нарушаването на оттичането на урината не зависи от големината на аденома, а от степента на притискане на пикочния канал.

Симптоми на аденома на простатната жлеза: в началото е по-честото уриниране. Редуват се периоди на по-лесно и по-трудно уриниране. По-късно уринирането става по-трудно за по-продължително време и струята изтънява. Денем мъжете уринират по-добре, а нощем - по-трудно. Затруднението се проявява с по-голяма сила в началото на уринирането, сутрин след ставане от сън. Силата на струята и нейната ширина също се променят. В този стадий могат да се появят и проблеми в сексуалната област, които се проявяват с ерекция /възбуда/, предимно сутрин. Общото състояние на пациентите се запазва в границите на нормата. При изследване се установява увеличение на простатната жлеза, без да се намират други отклонения. При една част от пациентите в този стадий се намира незначително количество урина в пикочния мехур. Този първи период може да продължи  различно дълго, дори до 10-20 години.

Вторият стадий на заболяването се характеризира с по-честото уриниране, по-тънката струя и по-трудното изтичане на урината. Тези симптоми са изразени повече през нощта. Уринирането, особено сутрин, започва с изчакване и след приключване на акта на уриниране остава чувстовото, че в пикочния мехур е останала урина. Понякога горните симптоми се придружават от позиви за голяма нужда. При изследването на тези болни в пикочния мехур винаги се намира остатъчна урина, която може да бъде в различно количество, но винаги значително. Болните нарушават съня си, отслабват, депресират се. При туширане на такива болни винаги се установява увеличена простатна жлеза в различна степен.

През третия период оплакванията на болните са още по-ясно изразени. Струята на урината е още по-слаба, върви трудно и бавно. След уриниране продължават да се отделят капки урина. Количеството на задържаната урина се увеличава все повече, надхвърля нормалния обем на мехура и може да достигне 200-300 до 1000 см3.

Промените в пикочния мехур, в пикочопроводите и евентуално в бъбреците прогресират. Стената на пикочния мехур, която във втория стадий задебелява, тук в третия стадий започва да изтънява, става атонична, уретерите се разширяват към бъбреците. Постепенно се стига до бъбречна недостатъчност. В пикочния мехур могат да се образуват камъни с различна големина - от грахово зърно до и над големината на джобен часовник.

Най-честите усложнения:

  1. Острата внезапна задръжка на урина - невъзможност за уриниране. Пикочният мехур може да достигне до пъпа. Това усложнение може да настъпи във втори и трети стадий. Провокира се от употребата на студени течности, алкохол, при обездвижване - залежаване, дълго пътуване, когато болния се въздържа да уринира дълго време. Чувства се болка и тежест в областта на пикочния мехур. Болните са изплашени. Възможно е урината да започне да изтича на капки, ако задъжката продължи по-дълго време. Налага се бърза катетаризация.
  2. Уриниране на кръв - особено когато има камъни в пикочния мехур.
  3. Тежко усложнение е инфекцията на пикочните пътища. Придружава се от мътна урина, парене и болка при уриниране, много чести позиви за уриниране, миризлива урина, повишаване на температурата и тежест в поясната област.
  4. Като последица от инфекцията могат да се засегнат тестисите, придатъците и пикочния канал.
  5. Възпаление на простатата - усеща се тъпа или остра болка при сядане и ходене, при туширане простатата е силно болезнена и отделя секрет, който изобилства от левкоцити.

Диагноза - поставя се чрез ректално туширане, ехография - през кожата над срамната кост и през ануса със специален за целта трансдюцер. Правят се и рентгенови изследвания, скениране, магнитно-ядрен резонанс.

По-специални изследвания се налагат, когато трябва да се разграничи заболяването от рака на простатата, стеснение на пикочния канал, туберкулоза на простатата и др.

Лечение - може да започне с хигиенно-диетични мерки и режим, да се назначат медикаменти или да се предприеме оперативно лечение. Въпросите на лечението на простатната жлеза не бива да се излагат в популярни брошури, защото често те предизвикват ненужни тревоги у случайно прочелите ги. Тези въпроси се обсъждат по време на прегледа при специалиста уролог, след щателен преглед и изследвания. По настоящем, на пазара и в аптечната мрежа има множество билкови препарати, които са широко рекламирани, но без нужния ефект. Не трябва да се предприема самолечение, защото най-често се губи ценно време за истинското лечение.

В Медицински център ЛОРА можете да се прегледате при специалист-уролог по този проблем, както и да получите съвети за преодоляването му!

Статията има информативен характер и не може да замести прегледа при лекар - специалист!