02/ 980 80 65

МЦ ЛОРА

ул."Позитано" №10

02/ 953 05 80

ЛОРА ЗА ЖЕНАТА

бул."Христо Ботев" №10

Работи с НЗОК

Credo

Хиперактивното дете

Хиперактивното дете

Дори бегъл поглед над заглавията на публикуваните до днес книги по психология създава впечатление, че най-разпространената към днешна дата форма на хронично нарушение на поведението в детска възраст, се явява синдромът на дефицит на вниманието, придружен от хиперактивност (СДВХ). По различни данни честотата му е от два до девет процента при децата в доучилищна възраст. Следователно, във всеки клас от двадесет и пет ученика вероятно присъстват едно – две хиперактивни такива. Според много учители, такива деца влияят на поведението на целия клас.

СДВХ се характеризира с нарушение на вниманието, двигателна хиперактивност и импулсивно поведение. Освен това, за болшинството деца с този синдром, са характерни недостатъци в координацията на движенията, недоразвита фина моторика. Така възникват трудности при завързване връзките на обувките, използване на ножица, усвояване навици за рисуване и писане.

Като правило, симптомите на СДВХ се забелязват от обкръжението на детето в доучилищна възраст, в периода около четири години. У дома тези деца често страдат от постоянни сравнения с братята и сестрите, или с познати връстници, които демонстрират добро поведение и успех в училище. Родителите се дразнят от тяхното безпокойство, емоционална неустойчивост, недисциплинираност, неакуратност. Такива деца не са в състояние да се отнасят отговорно към изпълнението на ежедневните задачи. Напомнянията и наказанията не водят до желаните резултати. Освен това, могат да се наблюдават упорство и агресивност.

Но, когато детето тръгва на училище за тези родители, които по-рано са били търпеливи и са приемали отрочето си безусловно, сега започват трудностите. Не трябва да се подминава фактът, че за ученика възникват все по-сериозни затруднения и нови конфликти: усвояването на училищните навици и слабата успеваемост се съчетават с неувереност и занижена самооценка. Наблюдават се проблеми в отношенията със съучениците и учителите. Зачестяват нарушенията в поведението.

Именно в училищните години все по-често се наблюдават нарушения във вниманието, във връзка с повишените изисквания в процеса на обучение. При това, болшинството от тези деца имат добро ниво на интелектуално развитие, за което свидетелстват резултати от направените тестове. Въпреки тях, по време на час им е трудно да се справят с поставените задачи, тъй като изпитват затруднения в организацията и завършването на работата. Такива деца много бързо се самоизключват от процеса на изпълнение на заданията. Техните писмени работи изглеждат небрежни и пъстреят от грешки, които могат да са в резултат от невнимание, неизпълнени указания на учителя, или просто налучкване на отговорите, без анализ на всички възможни варианти.

Хиперактивността на децата със СДВХ се характеризира с това, че са необичайно подвижни, през цялото време тичат, въртят се, опитват се да се изкачат някъде. Родителите ги описват като „постоянно движещи се, все едно са им прикрепили мотор”, неспособни да стоят на едно място. Повишената им моторна активност бива бизцелна, несъответстваща на изискванията на конкретната обстановка. При това, много родители считат, че подобно поведение е „избиване на енергия”. Движението за хипердинамичното дете, това е изразходване на енергия, но в никакъв случай не е конструктивна активност. Ако го уплашиш, развълнуваш, или обидиш, то ще тича, крещи, тропа с крака. „Безумна суета” – това е реакция на внезапно променящата се, следователно потенциално опасна ситуация. Хиперактивността се проявява не само с двигателна активност (която се наблюдава дори в часовете на сън), но и с безпокойство, много ненужни движения, по време на изпълнение на конкретна задача, изискваща да се стои мирно (детето стои на масата, но не е в състояние да удържи ръцете и краката си).

Съществува възрастова динамика на проявление на хиперактивността: пикът се проявява в предучилищната и начална училищна възраст. В по-голяма възраст се проявява с неутойчивост, суетливост, признаци на двигателно безпокойство (върти се или се клати, седейки на стола).

При тези деца импулсивността обичайно се наблюдава, както в разнообразните ежедневни ситуации, така и при изпълнение на училищни задачи. Изразява се в това, че детето често действа, без да помисли предварително. По време на час трудно дочаква реда си, прережда съучениците, отговаря на въпросите неправилно, неизслушвайки ги докрай. По време на час може да става, без разрешение от местото си, да се намесва в чужди разговори. Не е в състояние да следва правилата на игрите. Заради импулсивността си хиперактивните деца са склонни към травми, тъй като често не се замислят за последствията от постъпките си. Именно те в ранна възраст често падат от количката в присъствието на майките си, по невероятен начин измъкват пръчките от детските си кошарки и се нараняват, изсипват върху себе си купата с топла храна, увреждат домашната техника и т. н.

Нарушенията на вниманието се проявяват в трудност да се задържи то (детето е неорганизирано и несамостоятелно, не може да доведе изпълнението на поставената задача докрай), повишена избирателност (неспособно е да се съсредоточи повече от няколко минути върху еднократноповтаряща се трудна дейност), характеризира се с чести преходи от едно занимание към друго.

С напредване на възрастта хиперактивността при децата със синдром на дефицит на внимание значително намалява, или изчезва. Но, нарушенията във вниманието и импулсивността, в повечето случаи, се съхваняват и в напреднала възраст. При това е възможно увеличаване нарушенията в поведението, агресивността, трудностите във взаимоотношенията в семейството и училището, намаляване успеваемостта. По данни на някои изследователи, нарушенията в познавателните функции и поведението се съхраняват почти в 70% от подрастващите и повече от 50%  при възрастните.

Корекционната работа с хиперативните деца трябва да е подчинена на решаването на следните задачи:

1. Стабилизиране обстановката в семейството, взаимоотношенията с родителите и други родственици. Важно е да се предотврати възникването на нови конфликтни ситуации.

Възможно е за решението на този сложен проблем да се обърнете за помощ към специалист. Често в семейство, в което расте хиперактивно дете, възниква излишно напрежение, образува се „омагьосан кръг” от който, с напредване на времето, е все по-трудно да се измъкнат. Подобрението в състоянието на дете със СДВХ зависи не само от специално назначеното лечение, а в значителна степен и от позитивното, уравновесено и последователно отношение към него. Близките трябва да му разяснят проблемите пред него: че постъпките му не са умишлени и заради негови личностни особености не е в състояние да контролира възникващите сложни ситуации. При това, всички членове на семейството трябва да разбират какво се случва с него и да се придържат към единна тактика на възпитание.

Във възпитанието му е необходимо родителите да не прибягват към крайности: проява на голяма мекушавост или повишени изисквания (в съчетание с педантична жестокост и наказания), които то не е в състояние да изпълни. Честите промени в укзанията и колебанията на настроенията на родителите оказват на такова дете много по-силно негативно въздействие, отколкото на едно здраво дете.

Необходимо е да се избягва преуморяването му, свързано с голямо количество информация, което може да предизвика раздразнителност. Без да е необходимо, не трябва да се води на места, където се струпват много хора: базари, хипермаркети, или шумни компании. По време на игра е желателно да се ограничи само с един партньор. При хиперактивните деца е необходим, колкото и въздуха, строг дневен режим, който да се изпълнява ежендевно и неизменно, олицетворяаващ постоянството в условията на съществуване.

2. Не жалете усилията си, за да формирате у него навици за послушание, акуратност, самоорганизация, способност да планира и довежда до край започнатите неща, да развивате у него чувство на отговорност за собствените постъпки. За да се постигне по-добра концентрация на вниманието, при изпълнение на домашните задачи, е необходимо да се намери в апартамента тихо място за него, с минимално количество дразнещи и отвличащи вниманието фактори. В процеса на подготовка на училищните задачи, е необходим контрол, от страна на единия родител, за да се убеди, че то продължава да работи. През 15 – 20 минути му разрешавайте да стане и да се раздвижи за 5 минути, а после да се завърне към уроците.

Всеки път му давайте не повече от една – две интрукции, имащи конкретен характер.

Ефективен начин да му се напомня е изготвянето на специални листчета. Изберете две най-важни задачи за деня, които детето може успешно да изпълни. След това напишете тези задачи на листчета. Окачете ги на специалната „дъска за обяви” в стаята му. На тях е полезно да се даде информация не само в писмен вид, но и в образна форма, т. е. възможно е да направите рисунки, съответстващи на определеното съдържание. При изпълнение на съответното поръчение, детето трябва да постави върху листчето специален знак.

Още един начин за възпитаване навиците за самоорганизация – използване на цветна маркировка. Например, ако за заниманията по различни училищни предмети въведете тетрадки с определени цветове (зелени по природознание, червени по математика, сини по писане), то детето ще ги намира по-лесно. Когато тетрадката бъде завършена, може да я поставите в папка със същия цвят. При необходимост, без излишна загуба на време, лесно може да се намерят записки от по-рано учен материал. За въвеждане на порядък в стаята, също така могат да помогнат цветовите обозначения: моливникът да е син, кутията за играчки - жълта и др. Значителната по площ и добре обозначена с цветна маркировка, съответстваща на съдържанието кутия, позволява успешно да се разрешат поставените задачи.

3. Как да приучим детето с хиперактивност на уважение към обкръжаващите го хора, на правилно речево общуване, на контрол върху собствените емоции и постъпки и навици за ефективно социално взаимодействие с другите?

Правилата и поведението, които предлагаме на детето, трябва да са прости, разбираеми и целенасочени и да се предоставя определено време за изпълнението им. Трябва да му се обясни, че за добро поведение ще получи поощрение и награда, а за неизпълнение ще бъде санкционирано (временна забрана на любимите занимания, например). Обсъждайте с него поведението му спокойно и доброжелателно. При неоходимост да промените държанието му, е важно да изберете един проблем, а не няколко наведнъж. За развитие на фината моторика и общата организация на движение е полезно да го включите в занимания по хореография, тенис, плуване, карате (но не и силови спортове, като борба, бокс, които са потенциално травматични, а непосредствените телесни контакти водят до превъзбуждане).

4. Привлечете на помощ специалист и се постарайте заедно да установите контакт с училищните педагози, като им дадете информация за същността и основните проявления на СДВХ, за ефективните методи на работа с такива ученици. Нежеланието на учителя да вникне в проблема е тревожен сигнал. Ако съдбата е сблъскала вашето дете с педагог, който го причислява към неуспешните и невъзпитаните, или прехвърля всички възпитателни задачи на родителите, не изпитвайте чувство за вина и не се отказвайте. Всяко дете има право на уважение и психологически грамотно отношение към себе си. Има право на средно образование.

По възможност, от педагогът се изисква да игнорира лошите постъпки на детето и поощрява доброто поведение. Трябва да се направи оптимален избор на място, където да стои то в час: в средата на класната стая, срещу дъската и недалеч от учителското бюро. То трябва да има възможност за бърз контакт с него, в случай на затруднение. Учителят трябва да преподава задачите от урока постепенно, на определени интервали от време. Ако ученикът трябва да изпълни по-обемно задание, то трябва да му се предложи във вид на няколко части, а педагогът периодично да контролира хода на работа върху всяка една от тях. Желателно е да обяснява всяка задача по няколко пъти, докато стане сигурен, че децата са го разбрали. За да задържи вниманието на хиперактивното дете, той може да се договори с невнимателните ученици за специални, известни само на тях „секретни знаци”, които да използва всеки път, когато детето спре да внимава.

5. Помогнете му да повиши самооценката си, увереността в собствените сили, работейки върху усвоените нови навици, успехите в училище и в ежедневния живот. Определете силните страни в личността му и доброто развитие на висшите психични функции и навици, за да се ползвате от тях при преодоляване на възможни трудности. И така, на всички, които се сблъскват с проблемите на СДВХ, желаем оптимизъм и търпение.

По материали от чуждия печат

Статията има информативен характер и не може да замести консултацията с психолог.