02/ 980 80 65

МЦ ЛОРА

ул."Позитано" №10

02/ 953 05 80

ЛОРА ЗА ЖЕНАТА

бул."Христо Ботев" №10

Работи с НЗОК

Credo

Хомеопатия и генна експресия

Хомеопатия и генна експресия

ХОМЕОПАТИЧНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ РАБОТЯТ ЧРЕЗ ПРОМЯНА НА ГЕННАТА ЕКСПРЕСИЯ

И без да се сменят тухли…  може да се промени сграда!

Този клон на медицинската генетика, който оценява индивидуалния отговор към съответна лекарствена терапия, в зависимост от генетичните характеристики се нарича фармакогенетика.

От страна на алопатията /конвенционалната медицина/ все по-често се признава, че не всички пациенти реагират по един и същи начин на едни и същи лекарства. В действителност, между една четвърт и половината от нежеланите лекарствени реакции и терапевтичните неуспехи /неподходящите отговори/ биха могли да се дължат на генетичните особености на отделния пациент (Spear BB Clinical application of pharmacogenetics. Trends Mol Med 2001 ...)

В същото време, от страна на хомеопатията все-повече експерименти дават доказателства, че хомеопатичните медикаменти работят чрез промяна на генната експресия на пациента. Установен е противовъзпалителният ефект на Apis mellifica (Bigagli Е. Exploring the effects of homeopathic Apis mellifica preparations on humangene expression profiles. Homeopathy. 2014)

Анксиолитичният /успокояващият/ ефект на Gelsemium sempervirens, също е доказан. (Olioso D. Effects of Gelsemium sempervirens on pathway-focused gene expression profiling in neuronal cells. J Ethnopharmacol.2014).

Както физическата реактивност към заболяването, така и реакцията към медикамента се определят от нашите гени и от това каква е тяхната експресия (как се активират) в зависимост от обстоятелстват. В това има смисъл: характерно за хомеопатичните медикаменти е, че високата вариабилност в отговора на пациента налага индивидуализирано лечение, а това дава възможност да се открие медикамента, на който пациентът ще реагира най-добре. За да се постигне това, щателно се изследва соматичната и психическата конституция на пациента, които определят начина по който той чувства заболяването и реагира на него (рязко или постепенно начало; развитие на болестта на пристъпи или постепенно влошаване и т.н.).

Освен това хомеопатията се стреми да задвижи глобални реакции в организма. Целта е да се активира целия организъм, за да се възвърне равновесието на различни нива. Казано по новому това е въздействието, което може да се очаква вследствие на изменения в генната експресия по същия начин, по който асоциирането на множество симптоми в различни органи, може да има един и същ произход.

„Аз лично мисля, че алопатичната фармакология не се различава особено от хомеопатичната: става дума за вещества, които влияят върху различни точки на организма и неговите функции, като предизвикват ефекти, които се различават между отделните пациенти, както по своя вид така и по своята интензивност. Така също вярвам, че хомеопатията може да се възползва от напредъка на фармакогенетиката /връзката между въздействията на субстанциите и генетичните различия между пациентите/ и да се научи да подбира още по-ефикасно както подходящите медикаменти, така и тяхната дозировка. Затова, именно епигенетиката и по-точно генната експресия дават надежда за една ползотворна среща между алопатичната и хомеопатичната фармакология в името на медицината и за благото на пациента.” *Д-р Гуалберто Диас  

 Автор: д-р Валя Грудева - хомеопат в МЦ ЛОРА за жената