02/ 980 80 65

МЦ ЛОРА

ул."Позитано" №10

02/ 953 05 80

ЛОРА ЗА ЖЕНАТА

бул."Христо Ботев" №10

Работи с НЗОК

Credo

Счупвания на китката – os scaphoideum /ладиевидна кост/

Счупвания на китката – os scaphoideum /ладиевидна кост/

Фрактурата на ладиевидната кост или китката е втората по честота от всички счупвания на гривнената става. Годишно от този вид фрактури се засягат 4.3/10 000 от популацията, като само в САЩ са около 300 000.

Най честия механизъм на тази увреда е при падане с отведен горен крайник и изправена назад длан. Като директна връзка между дланта и предмишницата коста поема голяма част от компресивните сили, което причиняват нейното счупване. 

Като пациенти, какво трябва да знаем при такава увреда:

Оплакванията са обикновено от умерено до силна болка. Наблюдава се оток по горно - външната част на ставата почти до основата на палеца. Усещаме сериозен дискомфорт особено при движение. На този етап е необходимо не изчакване, а преглед при специалист и поставяне на точна диагноза.

ПРОБЛЕМИ, които трябва да знаем като пациенти:

В някой случаи, рентгеновата находка веднага след травмата може да се окаже толкова дискретна, че да се приеме за негативна. Затова, ако оплакванията не отзвучават, ортопедът ще ни препоръча нова рентгенова снимка в рамките на 7 до 10 дни.

При ясно поставена диагноза възможностите за лечение са следните:

КОНСЕРВАТИВНО:

Над 80% от счупванията зарастват първично, след поставена гипсова имобилизация. Тя обхваща основата на палеца, гривнената става, в някой случаи и лакътната става. Срока на срастване е относително дълъг, от 10 до 14 седмици и се контролира с рентгенови снимки, а при съмнение с компютърна томография.

ОПЕРАТИВНО:

Препоръчва се от специалиста, в случаи, когато е налице ъгловидно изместване на фрагментите, фрактурата се приема за нестабилен тип, или се касае за малки фрагменти разположени в някои от двата полюса на коста. Причината за несрастване, и всички последствия от това се крие в деликатното и силно уязвимо кръвоснабдяване на  коста. В 70% то идва от гръбната повърхност, а 30% по вътрешната без връзка помежду им. Увреждането му при травма нарушава или спира притока на хранителни вещества към коста или части от нея, блокира процеса на срастване. Възможно е да се стигне до пълно изключване на цели фрагменти, които стават нежизнеспособни и изпадат в т.н. ”асептична некроза”.

Индикация за оперативно лечение е и т.н. забавено срастване. Предлага се тогава, когато след 12 седмици липсват ясни данни за консолидация на фрагментите както и в случаите, когато лечение не е провеждано. /вж. снимката - A /. Операцията изисква голяма прецизност поради сложната анатомична форма на коста, и нерядко представлява предизвикателство пред самия оператор. Съвременният начин е вътрешна стабилизация чрез специален самокомпресиращ винт, най често тип Herbert, или Akutrak. В някои случаи се прибавя и костна пластика. Вида на поставения остеосинтезен материал много рядко изисква повторна интервенция за отстраняване. Обикновено след 4 седмици, след рентгенов контрол, се допуска сваляне на гипсовата имобилизация и започване на ранни движения.Тази възможност за ранно следоперативно раздвижване е нерядко причина за предпочитанието на пациентите за оперативно лечение пред консервативния метод, изискващ обездвижване не по малко от 12 седмици.

 Автор: д-р Здравко Киров - ортопед и травматолог в МЦ ЛОРА - Позитано

По материали от личния сайт на д-р Киров

Прочетете още: Карпален синдром /Carpal Tunnel Syndrom/ - автор: д-р Здравко Киров - ортопед и травматолог

Авулзионна фрактура на раменна кост - автор: д-р Здравко Киров - ортопед и травматолог

Болест на Дюпюитрен  - автор: д-р Здравко Киров - ортопед и травматолог