02/ 980 80 65

МЦ ЛОРА

ул."Позитано" №10

02/ 953 05 80

ЛОРА ЗА ЖЕНАТА

бул."Христо Ботев" №10

Работи с НЗОК

Credo

Скарлатината – инфекциозното заболяване при децата

Скарлатината – инфекциозното заболяване при децата

Скарлатината е вид шарка, към която не се изгражда пълноценен имунитет. Това е сериозно инфекциозно бактериално заболяване и може да причини сериозни усложнения. Предимно боледуват деца във възрастта от 3 до 10 години, но се случва да се разболеят и възрастни. Поради приложението на антибиотици и невъзможност на заболелите да си изработят пълноценен имунитет, се срещат повторни заболявания в 5-10 %.

Причинява се от бактерий от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Хемолитичните стрептококи отделят в кръвта токсини, които предизвикват заболяването.

Скарлатината се предава по въздушно-капков път от болен на здрав при кашляне, кихане или при разговор, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Заразяването се предава и от носител на хемолитичните стрептококи, който не подозира това.

Инкубационният период е времето от момента на заразяване до проява на първите признаци на заболяването. При скарлатината периодът варира от няколко часа до 12 дни. Изключително важно е да се посети лекар - педиатър, който да предложи подходящо лечение. Педиатърът оглежда симптомите и се назначават и необходимите изследвания.

Основен признак при скарлатината е много силния обрив под формата на дребни червени петъна, който се дължи на отделяния токсин от хемолитичния стрептокок. При натиск върху кожата обривът става блед - това е отличителният белег на обрива при скарлатина. Обривът е по-интензивен от вътрешната страна на ръцете и краката, особено в областта на гънките, по тялото и на лицето. Обрив няма само по носа и около устата, т.нар. блед триъгълник на Филатов-Коплик. Друга особеност на скарлатината е, че обривът е наличен в устната кухина. Променя се цветът на езика, под влиянието на токсина става наситено червен с видими връхчета („малинов език“). Освен обрива други симптоми при скарлатината са високата температура /около 38-39°С/, отпаднналост, силно зачервено гърло с гнойни налепи, увеличени сливици. По мекото небце се появява дребен точковиден обрив. Възможно е да се развие и гнойна ангина с рязко повишаване на температурата, болки в гърлото и подуване на лимфните възли.

Скарлатината има и нетипични форми на протичане: без обрив; екстрабукална форма (инфекциозното огнище не е в устната кухина) - при нараняване на кожната повърхност или изгаряне и последващо инфектиране на раната. В такива случаи инкубационния период е по-кратък и обривът е особено интензивен около мястото на раната. Също така има и тежки форми започващи с много висока температура, многократни повръщания, замъгляване на съзнанието и прояви на менингоенцефалит (възпаление на главния мозък и неговите обвивки). Обривът се появява обикновено по-късно, често с подкожни кръвоизливи и посиняване на кожата. Кръвното налягане спада и пулсът се учестява. При формите протичащи със сепсис (отравяне на кръвта) се появяват инфекциозни огнища и по другите органи - бял дроб, черен дроб, далак, нервна система, стави и др.

Скарлатината може да предизвика някои усложнения, които могат да бъдат ранни и късни. Ето защо навременното разпознаване и ефективното лечение на болестта е от изключително значение. Ранните усложнения на скарлатината включват лимфаденити, отити, синуити, артрит и др. Късните усложнения са резултат от развитието на алергия на организма спрямо инфекциозните причинители. Те са ревматоид, протичащ с оток и болезнена болка в големите стави и възпаления на бъбреците, черния дроб, сърето, мозъка и др.

Състоянието на детето може да се подобри дори без лечение след няколко дни. Обривът постепенно изчезва, а кожата започва да се бели. Беленето е особено осезаемо на дланите и ходилата, кожата по тях може да пада на „парцали“. Беленето на кожата продължава около седмица. Независимо от това, че заболяването преминава сравнително бързо, болният е заразен в продължение на три седмици.

Лечението на скарлатината е много ефективно с лекарствени препарати на основата на пеницилина, към който стрептококът е все по-малко чувствителен. Употребяват се антибиотици от групата на пеницилиновите и цефалоспорините, като се приема в период от 7-10 дни. Задължително при прием на антибиотик се предписва и приемането на пробиотик. Също така се препоръчва и прием на много течности, за да се намали действието на токсините върху организма. Храната трябва да бъде течна или кашеста. Болният се поставя под карантина /изолирано/ в продължение на 10 дни. Добре е близките, които са в контакт с детето да правят гаргара със сода, за да се ограничи забояването. След боледуване организмът изгражда имунитет срещу хемолитичния стрептокок.

За да се ограничи разпростарнението на скарлатината, двадесет дена след започване на заболяването на болния се правят изследвания чрез вземане на гърлен секрет. Също така в детските градини трябва да има и медицински филтър, а децата от групата, в която има случай на скарлатина, трябва да се изследват за наличие на хемолитични стрептококи чрез гърлен секрет.

В Кабинета по детски болести /Педиатрия/ на Медицински център ЛОРА работят много добри педиатри в България, които ще установят всякакви промени и ще предложат най-доброто лечение.  

Статията има информативен характер и не може да замести прегледа при лекар - специалист!