02/ 980 80 65

МЦ ЛОРА

ул."Позитано" №10

02/ 953 05 80

ЛОРА ЗА ЖЕНАТА

бул."Христо Ботев" №10

Работи с НЗОК

Credo

КОЙ РАЗРЕШАВА НА ДЕЦАТА НИ ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ?

КОЙ РАЗРЕШАВА НА ДЕЦАТА НИ ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ?

   Замисляли ли сте се колко пъти сте казвали на децата си, че ако не направят едно или друго нещо, няма да получат очакваното от тях лакомство, награда, ваканция или празник.

   „Ако не получиш шестица по английски език за срока, няма да ти купя марковите маратонки“ например или „“Ако не помагаш на баща ти да изчисти колата-няма да те пусна да отидеш на купона с приятелите“, или „Ако не се пребориш за син колан от каратето, няма да ти купя обещания телефон“.

   Върху подобни твърдения, които правят причинно-следствена връзка между усилието на детето и наградата, дадена от нас, се съсредоточават руски психолози. Те стигат да извода, че когато родителите поставят някъде в средата, като междинно звено на тази връзка, и своето желание или нежелание да наградят детето, те от рано генерират у него усещането, че удоволствието му зависи от някой друг. Освен това се добавя и представата, че то притежава контрол само върху една част от усилието да го достигне.Детето смята, че останалата част зависи от благоразположението на някой друг човек, често авторитет в неговия живот, в чиито ръце е правото да разреши радостта след усилието, или да наложи санкция.

   Често, по-късно в живота децата, които умело са манипулирани по този начин, трудно си създават сами удоволствия в живота, трудно се мотивират за успех, често се отказват някъде по пътя към този успех, само ако забележат промяна в поведението на авторитета. Много пъти , вече като възрастни хора, те оставят усещането им за собствено щастие, както и мерилото им за сполука- да зависи от значим възрастен. Той или отново е родителят, който диктува решенията на детето си, дори тогава, когато то самото вече има деца. Или пък „разрешителното“ за право на радост е поверено в ръцете на някой нов авторитет/началник, съпруг, съпруга, понякога тъст, тъща, свекър или долкото и странно да звучи-дори свекърва/.

   И не само това-тези хора не се научават да се радват дори и на дребни неща, ако преди това не са имали период, в който са впрягали изтощителни усилия или пък не са имали дни, в които цялото им същество е било подчинено на някаква цел. Или с други думи -при тях вече е проработила желязната формула:има радост само и единствено тогава, когато преди това си правил нещо, което не ти е било толкова по сърце, но без него щастието не съществува.

   Разбира се, това не означава, че не бива да мотивираме децата си да се трудят, да успяват и да надграждат себе си. Говорим за това, че да се зарадваш на първите лъчи на слънцето, на морските вълни, на новата дреха, или на пожеланията за рождения ден, ни е позволено , дори да да не сме влагали някакво усилие преди това.

   За да се избегнат подобни тенденции, три бързи съвети към родителите:

1/Мотивирайте детето да извършва нещо през желанието за собствен успех, а не през обещаната, но все още условна, от вас награда/“Ако успееш да се докажеш за нов колан в каратето, вероятно ще се гордееш със себе си и на състезанието, и след това на тренировките.“/

2/ Не обвързвайте наградата с вашето благоразположение на родител. Нека детето да вижда проекция, която да го убеди в ползата на това, което прави/“Ако научиш английски език добре, ще можеш сам да си превеждаш инструкциите за новите игри на телефона, например.“/

3/Нека децата ви виждат вас да се радвате не само в моментите, в които след като дълго сте се трудили, трудът ви се е увенчал с успех. Нека ви виждат щастливи и тогава, когато спонтанно сте се решили на кратък планински поход, и тогава, когото се любувате на красива картина, и тогава, когато просто сте си поговорили с приятел. Тогава децата ще разберат,че не в чужди, а в собствените им ръце е усещането им за собствено щастие.

Венета Младенова-психолог, индивидуално и семейно консултиране 0898766 842 ,e-mail: veneta_mladenova@abv.bg